крик

Речник на българския език

крик — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

крѝкът, крѝка, мн. крѝкове, (два) крѝка, м. Уред с механизъм за повдигане на тежести. Повдигнах колата с крик.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крик
непълен член кри-ка
пълен член кри-кът
мн.ч. кри-ко-ве
членувано кри-ко-ве-те
бройна форма кри-ка
звателна форма —

Връзки