крепостен

Речник на българския език

крѐпостен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

крѐпостна, крѐпостно, мн. крѐпостни, прил.
1. Който се отнася до крепост. Крепостни стени.
2. Който е свързан с крепостничество. Крепостни селяни. Крепостна зависимост.
Крепостно право.ист. Права на владетеля на земя да разполага със свободата, труда и имуществото на принадлежащите му селяни.
Крепостен селянин.ист. Селянин, който се намира в зависимост според крепостното право.

Грешни изписвания (3)

  • крепостин
  • крепустен
  • крепустин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кре-пос-тен
непълен член кре-пос-т-ния
пълен член кре-пос-т-ни-ят
ж. р. кре-пос-т-на
членувано кре-пос-т-на-та
ср. р. кре-пос-т-но
членувано кре-пос-т-но-то
мн. ч. кре-пос-т-ни
членувано кре-пос-т-ни-те