креп

Речник на българския език

креп — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

крѐпът, крѐпа, само ед., м.
1. Вълнен или копринен плат с грапава повърхност.
2. Черен плат, както и лента или парче от него, използвани за символ на траур.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. креп
непълен член кре-па
пълен член кре-път
мн.ч. кре-по-ве
членувано кре-по-ве-те
бройна форма кре-па
звателна форма —

Връзки