крен

Речник на българския език

крен съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крен
непълен член кре-на
пълен член кре-нът
мн.ч. кре-но-ве
членувано кре-но-ве-те
бройна форма кре-на
звателна форма