крек

Речник на българския език

крек — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

крѐкът, крѐка, само ед., м. Евтин кокаин за пушене, раздаван безплатно за привличане на младежи.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крек
непълен член кре-ка
пълен член кре-кът
мн.ч. кре-ко-ве
членувано кре-ко-ве-те
бройна форма кре-ка
звателна форма —

Връзки