креда

Речник на българския език

крѐда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Бял ронлив минерал, от който се прави тебешир.
2. Молив или прах от въглен за рисуване.
3. Тебеширена цветна плочка за чертаене върху плат при кроене.

Грешни изписвания (1)

  • кредъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кре-да
членувано кре-да-та
мн.ч. кре-ди
членувано кре-ди-те
звателна форма