кратен

Речник на българския език

кра̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

кра̀тна, кра̀тно, мн. кра̀тни, прил. Спец. В математиката — число, което може да се дели без остатък на друго число. Десет е кратно на две.
същ. кра̀тност, кратността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • кратин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кра-тен
непълен член крат-ния
пълен член крат-ни-ят
ж. р. крат-на
членувано крат-на-та
ср. р. крат-но
членувано крат-но-то
мн. ч. крат-ни
членувано крат-ни-те