красавец

Речник на българския език

краса̀вец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. краса̀вци, м. Красив или най-красив мъж, мъжко животно или предмет. Този кон е истински красавец.

Грешни изписвания (3)

  • красавиц
  • кръсавец
  • кръсавиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кра-са-вец
непълен член кра-са-ве-ца
пълен член кра-са-ве-цът
мн.ч. кра-сав-ци
членувано кра-сав-ци-те
бройна форма кра-сав-ци
звателна форма кра-са-ве-цо