кралица

Речник на българския език

кралѝца — съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. кралѝци, ж.
1. Владетелка в монархическа страна. Английската кралица.
2. Съпруга на крал.
3. Прен. Най-изявена в някоя област жена, най-красива жена, най-красиво цвете и др. Кралица на модата. Кралица на високия скок. Розата е кралица на цветята.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • кралицъ
  • крълица
  • крълицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кра-ли-ца
членувано кра-ли-ца-та
мн.ч. кра-ли-ци
членувано кра-ли-ци-те
звателна форма кра-ли-це

Връзки