крайморие

Речник на българския език

крайморие съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. край-мо-рие
членувано край-мо-ри-е-то
мн.ч.
членувано