краезнание

Речник на българския език

краезна̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Наука, която се занимава със събиране и обобщаване на исторически, географски, фолклорни, етнографски данни за отделните краища в една страна. Развито краезнание.

Грешни изписвания (3)

  • краизнание
  • кръезнание
  • кръизнание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кра-ез-на-ние
членувано кра-ез-на-ни-е-то
мн.ч. кра-ез-на-ния
членувано кра-ез-на-ни-я-та