крадла

Речник на българския език

кра̀дла съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. кра̀дли, ж. Жена, която е склонна да краде на дребно.

Грешни изписвания (1)

  • крадлъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крад-ла
членувано крад-ла-та
мн.ч. крад-ли
членувано крад-ли-те
звателна форма крад-ло