крадене

Речник на българския език

кра̀дене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. крада̀

Грешни изписвания (3)

  • крадени
  • крадине
  • крадини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кра-де-не
членувано кра-де-не-то
мн.ч. кра-де-ния
членувано кра-де-ни-я-та