кощрява

Речник на българския език

кощря̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Плевел с грапави листа и бодливи класове, които се забиват по дрехите, когато са сухи, и дразнят кожата. Не мога да си изчистя чорапите от кощрявата.

Грешни изписвания (7)

  • коштрява
  • коштрявъ
  • кощрявъ
  • куштрява
  • куштрявъ
  • кущрява
  • кущрявъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кощ-ря-ва
членувано кощ-ря-ва-та
мн.ч. кощ-ря-ви
членувано кощ-ря-ви-те
звателна форма