котва

мн. ко̀тви, ж. Тежко метално приспособление с извити остри краища, окачено на верига, което се забива на дъното и задържа плавателен съд на определеното място. Котвата цопна тежко във водата. Корабът пусна котва на пристанището.
същ. умал. ко̀твичка, мн. ко̀твички, ж. На шапката му има котвичка. Медальон с котвичка.
• Пускам котва (някъде). — Прен. Спирам за дълго.
• Вдигам котва. — Прен. Отпътувам, отивам си, изоставям (място, човек). Той вдигна котва и тя остана сама.