костенурка

Речник на българския език

костену̀рка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. костену̀рки, ж. Вид влечуго с тяло, покрито с костена броня, което се придвижва бавно с четири крака, съществува в много подвидове (сухоземни, морски, блатни) с различни размери, има вкусно месо, а от черупката му се изработват красиви предмети.
• Вървя като костенурка. — Разг. Вървя много бавно.

Грешни изписвания (7)

  • костенуркъ
  • костинурка
  • костинуркъ
  • кустенурка
  • кустенуркъ
  • кустинурка
  • кустинуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кос-те-нур-ка
членувано кос-те-нур-ка-та
мн.ч. кос-те-нур-ки
членувано кос-те-нур-ки-те
звателна форма —

Връзки