1.
ко̀стен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
ко̀стена, ко̀стено, мн. ко̀стени, прил. Който е направен от кост. Костена дръжка. Костено гребенче.
ко̀стна, ко̀стно, мн. ко̀стни, прил.
1. Който се съдържа в костите или е получен от кости. Костно вещество. Костно брашно.
2. Който се отнася до костите. Костни заболявания.
ко̀стна, ко̀стно, мн. ко̀стни, прил.
1. Който се съдържа в костите или е получен от кости. Костно вещество. Костно брашно.
2. Който се отнася до костите. Костни заболявания.
Грешни изписвания (1)
- костин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кос-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кос-те-ния | ||
| пълен член | кос-те-ни-ят | ||
| ж. р. | кос-те-на | ||
| членувано | кос-те-на-та | ||
| ср. р. | кос-те-но | ||
| членувано | кос-те-но-то | ||
| мн. ч. | кос-те-ни | ||
| членувано | кос-те-ни-те | ||
2.
ко̀стен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
ко̀стена, ко̀стено, мн. ко̀стени, прил. Който е направен от кост. Костена дръжка. Костено гребенче.
ко̀стна, ко̀стно, мн. ко̀стни, прил.
1. Който се съдържа в костите или е получен от кости. Костно вещество. Костно брашно.
2. Който се отнася до костите. Костни заболявания.
ко̀стна, ко̀стно, мн. ко̀стни, прил.
1. Който се съдържа в костите или е получен от кости. Костно вещество. Костно брашно.
2. Който се отнася до костите. Костни заболявания.
Грешни изписвания (1)
- костин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кос-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кос-т-ния | ||
| пълен член | кос-т-ни-ят | ||
| ж. р. | кос-т-на | ||
| членувано | кос-т-на-та | ||
| ср. р. | кос-т-но | ||
| членувано | кос-т-но-то | ||
| мн. ч. | кос-т-ни | ||
| членувано | кос-т-ни-те | ||