космен

Речник на българския език

ко̀смен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. ко̀съм

Грешни изписвания (1)

  • космин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кос-мен
непълен член кос-ме-ния
пълен член кос-ме-ни-ят
ж. р. кос-ме-на
членувано кос-ме-на-та
ср. р. кос-ме-но
членувано кос-ме-но-то
мн. ч. кос-ме-ни
членувано кос-ме-ни-те