косило

Речник на българския език

1. косѝло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • косилу
  • кусило
  • кусилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-си-ло
членувано ко-си-ло-то
мн.ч. ко-си-ла
членувано ко-си-ла-та

2. косило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

косило е производна форма на кося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. косило — мин. деят. св. прич. ср. р.

косило е производна форма на кося (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки