кортик

Речник на българския език

ко̀ртик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. ко̀ртици, (два) ко̀ртика, м. Къс нож, част от униформата на офицери или курсанти във военни училища. Носи бели ръкавици и бял колан с кортик.

Грешни изписвания (1)

  • кортек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кор-тик
непълен член кор-ти-ка
пълен член кор-ти-кът
мн.ч. кор-ти-ци
членувано кор-ти-ци-те
бройна форма кор-ти-ци
звателна форма кор-ти-ко