корозия

Речник на българския език

коро̀зия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Химическо разрушение, разяждане. Корозия на металите. Корозия на скали.
прил. корозио̀нен, корозио̀нна, корозио̀нно, мн. корозио̀нни.

Синоними

Грешни изписвания (11)

  • корозеа
  • корозеъ
  • корозея
  • корозиа
  • корозиъ
  • курозеа
  • курозеъ
  • курозея
  • курозиа
  • курозиъ
  • курозия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ро-зия
членувано ко-ро-зи-я-та
мн.ч. ко-ро-зии
членувано ко-ро-зи-и-те
звателна форма