корк

Речник на българския език

корк съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ко̀ркът, ко̀рка, само ед., м.
1. Гъбовидна вторична покривна тъкан по кората на някои дървесни видове.
2. Лек шуплест материал от тази тъкан, който се използва като изолатор, във водни съоръжения, за тапи и др.
прил. ко̀рков, ко̀ркова, ко̀рково, мн. ко̀ркови. Коркова тапа.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. корк
непълен член кор-ка
пълен член кор-кът
мн.ч. кор-ко-ве
членувано кор-ко-ве-те
бройна форма кор-ка
звателна форма