користолюбец

Речник на българския език

користолю̀бец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • корестолюбец
  • корестолюбиц
  • корестулюбец
  • корестулюбиц
  • користолюбиц
  • користулюбец
  • користулюбиц
  • курестолюбец
  • курестолюбиц
  • курестулюбец
  • курестулюбиц
  • куристолюбец
  • куристолюбиц
  • куристулюбец
  • куристулюбиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-рис-то-лю-бец
непълен член ко-рис-то-лю-бе-ца
пълен член ко-рис-то-лю-бе-цът
мн.ч. ко-рис-то-люб-ци
членувано ко-рис-то-люб-ци-те
бройна форма ко-рис-то-люб-ци
звателна форма ко-рис-то-лю-бе-цо