корелация

Речник на българския език

корела̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Връзка, зависимост, съотношение между понятия и явления. Корелация между органите на организма. Корелация между звуковете в езика. Намирам се в корелация. Попадам в корелация.

Грешни изписвания (23)

  • корелацеа
  • корелацеъ
  • корелацея
  • корелациа
  • корелациъ
  • корилацеа
  • корилацеъ
  • корилацея
  • корилациа
  • корилациъ
  • корилация
  • курелацеа
  • курелацеъ
  • курелацея
  • курелациа
  • курелациъ
  • курелация
  • курилацеа
  • курилацеъ
  • курилацея
  • курилациа
  • курилациъ
  • курилация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ре-ла-ция
членувано ко-ре-ла-ци-я-та
мн.ч. ко-ре-ла-ции
членувано ко-ре-ла-ци-и-те
звателна форма