корда

Речник на българския език

ко̀рда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ко̀рди, ж.
1. Струна на музикален инструмент.
2. Здрава тънка нишка от синтетична материя. Корда на въдица.
3. Въже, употребявано при тренировка на коне за бягане в кръг.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кордъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кор-да
членувано кор-да-та
мн.ч. кор-ди
членувано кор-ди-те
звателна форма