корабокрушение

Речник на българския език

корабокрушѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. корабокрушѐния, ср. Потъване или разбиване на кораб вследствие от буря или повреда. Претърпявам корабокрушение.

Грешни изписвания (15)

  • корабокрошение
  • корабукрошение
  • корабукрушение
  • коръбокрошение
  • коръбокрушение
  • коръбукрошение
  • коръбукрушение
  • курабокрошение
  • курабокрушение
  • курабукрошение
  • курабукрушение
  • куръбокрошение
  • куръбокрушение
  • куръбукрошение
  • куръбукрушение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ра-бок-ру-ше-ние
членувано ко-ра-бок-ру-ше-ни-е-то
мн.ч. ко-ра-бок-ру-ше-ния
членувано ко-ра-бок-ру-ше-ни-я-та