копърка

Речник на българския език

ко̀пърка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Вид дребна морска риба; цаца.

Грешни изписвания (3)

  • копарка
  • копаркъ
  • копъркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пър-ка
членувано ко-пър-ка-та
мн.ч. ко-пър-ки
членувано ко-пър-ки-те
звателна форма