коптор

Речник на българския език

копто̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. копто̀ри, (два) копто̀ра, м.
1. Малка, ниска, схлупена къща, направена от различни, обикн. нестроителни материали. В предградията хората живеят в коптори.
2. Прен. Тясно жилище или стая, недостатъчни за нормално живеене. Кухните са коптори.

Грешни изписвания (1)

  • куптор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. коп-тор
непълен член коп-то-ра
пълен член коп-то-рът
мн.ч. коп-то-ри
членувано коп-то-ри-те
бройна форма коп-то-ра
звателна форма