копан

Речник на българския език

1. ко̀пан съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

мн. ко̀пани, (два) ко̀пана, м. Разг. Крайник на птица; кълка. От пилето ми се падна копанът.

Грешни изписвания (1)

  • копън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пан
членувано ко-пан-та
мн.ч. ко-па-ни
членувано ко-па-ни-те
звателна форма

2. копан — мин. страд. прич. м. р.

копан е производна форма на копая (мин. страд. прич. м. р.).