копа

Речник на българския език

1. копа̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. копѝ, ж. Купа.

Грешни изписвания (3)

  • копъ
  • купа
  • купъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-па
членувано ко-па-та
мн.ч. ко-пи
членувано ко-пи-те
звателна форма —

2. копа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

копа е производна форма на копая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. копа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

копа е производна форма на копая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки