координата

Речник на българския език

координа̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • коордената
  • коорденатъ
  • координатъ
  • коурдената
  • коурденатъ
  • коурдината
  • коурдинатъ
  • куордената
  • куорденатъ
  • куордината
  • куординатъ
  • куурдената
  • куурденатъ
  • куурдината
  • куурдинатъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ор-ди-на-та
членувано ко-ор-ди-на-та-та
мн.ч. ко-ор-ди-на-ти
членувано ко-ор-ди-на-ти-те
звателна форма