кооператѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
вж. кооператѝв
Грешни изписвания (31)
- кооперативин
- кооперътивен
- кооперътивин
- коопиративен
- коопиративин
- коопирътивен
- коопирътивин
- коуперативен
- коуперативин
- коуперътивен
- коуперътивин
- коупиративен
- коупиративин
- коупирътивен
- коупирътивин
- куоперативен
- куоперативин
- куоперътивен
- куоперътивин
- куопиративен
- куопиративин
- куопирътивен
- куопирътивин
- кууперативен
- кууперативин
- кууперътивен
- кууперътивин
- куупиративен
- куупиративин
- куупирътивен
- куупирътивин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ко-о-пе-ра-ти-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ко-о-пе-ра-тив-ния | ||
| пълен член | ко-о-пе-ра-тив-ни-ят | ||
| ж. р. | ко-о-пе-ра-тив-на | ||
| членувано | ко-о-пе-ра-тив-на-та | ||
| ср. р. | ко-о-пе-ра-тив-но | ||
| членувано | ко-о-пе-ра-тив-но-то | ||
| мн. ч. | ко-о-пе-ра-тив-ни | ||
| членувано | ко-о-пе-ра-тив-ни-те | ||