конюнкция

Речник на българския език

конюнкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

<i title="логика">лог._ Логическа операция, чрез която се образува сложно изказване от две изказвания, обединени с помощта на съюза „и“.

Грешни изписвания (1)

  • конюнкциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-нюн-к-ция
членувано ко-нюн-к-ци-я-та
мн.ч. ко-нюн-к-ции
членувано ко-нюн-к-ци-и-те
звателна форма