конус
ко̀нус
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. ко̀нуси, (два) ко̀нуса,
м.
1. Спец. В математиката — геометрично тяло с надлъжно сечение равнобедрен триъгълник.
2. Всяко тяло или предмет с такава форма.
прил. ко̀нусен, ко̀нусна, ко̀нусно,
мн. ко̀нусни.