контрачетник

Речник на българския език

контрачетник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-чет-ник
непълен член кон-т-ра-чет-ни-ка
пълен член кон-т-ра-чет-ни-кът
мн.ч. кон-т-ра-чет-ни-ци
членувано кон-т-ра-чет-ни-ци-те
бройна форма кон-т-ра-чет-ни-ци
звателна форма кон-т-ра-чет-ни-ко