контрапроклятие

Речник на българския език

контрапроклятие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • контрапроклътие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-рап-рок-ля-тие
членувано кон-т-рап-рок-ля-ти-е-то
мн.ч. кон-т-рап-рок-ля-тия
членувано кон-т-рап-рок-ля-ти-я-та