контраобвинение

Речник на българския език

ко̀нтраобвинѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • контраобвенение
  • контраубвенение
  • контраубвинение
  • контръобвенение
  • контръобвинение
  • контръубвенение
  • контръубвинение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-об-ви-не-ние
членувано кон-т-ра-об-ви-не-ни-е-то
мн.ч. кон-т-ра-об-ви-не-ния
членувано кон-т-ра-об-ви-не-ни-я-та