контрактор

Речник на българския език

контрактор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-рак-тор
непълен член кон-т-рак-то-ра
пълен член кон-т-рак-то-рът
мн.ч. кон-т-рак-то-ри
членувано кон-т-рак-то-ри-те
бройна форма кон-т-рак-то-ри
звателна форма кон-т-рак-то-ре