конто

Речник на българския език

ко̀нто — съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • конту

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-то
членувано кон-то-то
мн.ч. —
членувано —

Връзки