континент

Речник на българския език

континѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. континѐнти, (два) континѐнта, м. Обширно пространство суша, заобиколено в по-голямата си част от море или океан. На конференцията присъстваха хора от всички континенти.
прил. континента̀лен, континента̀лна, континента̀лно, мн. континента̀лни. Континентален климат.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • контенент
  • кунтенент
  • кунтинент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ти-нент
непълен член кон-ти-нен-та
пълен член кон-ти-нен-тът
мн.ч. кон-ти-нен-ти
членувано кон-ти-нен-ти-те
бройна форма кон-ти-нен-та
звателна форма