консул

Речник на българския език

ко̀нсул съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. ко̀нсули, м.
1. Дипломатически представител с по-нисък ранг от посланик, назначен в някой град на друга страна да защитава интересите на своята държава и нейните поданици.
2. ист. Название на висши правителствени представители в древния Рим, във Франция в началото на ХIХ в.
прил. ко̀нсулски, ко̀нсулска, ко̀нсулско, мн. ко̀нсулски. Консулска служба.

Грешни изписвания (1)

  • консол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-сул
непълен член кон-су-ла
пълен член кон-су-лът
мн.ч. кон-су-ли
членувано кон-су-ли-те
бройна форма кон-су-ли
звателна форма кон-су-ле