конститу̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. конститу̀ции, ж. Основен закон на държава, който определя устройството ѝ, избирателната система и правата и задълженията на гражданите. Народното събрание приема конституция.
прил. конституцио̀нен, конституцио̀нна, конституцио̀нно, мн. конституцио̀нни. Конституционни принципи. Конституционен съд.
ж., само ед. Съвкупност от анатомични и функционални особености на животно или човек; строеж, конструкция, основа.
прил. конституцио̀нен, конституцио̀нна, конституцио̀нно, мн. конституцио̀нни. Конституционни принципи. Конституционен съд.
ж., само ед. Съвкупност от анатомични и функционални особености на животно или човек; строеж, конструкция, основа.
Грешни изписвания (23)
- констетуцеа
- констетуцеъ
- констетуцея
- констетуциа
- констетуциъ
- констетуция
- конституцеа
- конституцеъ
- конституцея
- конституциа
- конституциъ
- кунстетуцеа
- кунстетуцеъ
- кунстетуцея
- кунстетуциа
- кунстетуциъ
- кунстетуция
- кунституцеа
- кунституцеъ
- кунституцея
- кунституциа
- кунституциъ
- кунституция
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-с-ти-ту-ция | |
|---|---|---|
| членувано | кон-с-ти-ту-ци-я-та | |
| мн.ч. | кон-с-ти-ту-ции | |
| членувано | кон-с-ти-ту-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |