конспиративност

Речник на българския език

конспиративност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • конспиративнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-с-пи-ра-тив-ност
членувано кон-с-пи-ра-тив-ност-та
мн.ч. кон-с-пи-ра-тив-нос-ти
членувано кон-с-пи-ра-тив-нос-ти-те
звателна форма