консекутивен

Речник на българския език

консекутивен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кон-се-ку-ти-вен
непълен член кон-се-ку-тив-ния
пълен член кон-се-ку-тив-ни-ят
ж. р. кон-се-ку-тив-на
членувано кон-се-ку-тив-на-та
ср. р. кон-се-ку-тив-но
членувано кон-се-ку-тив-но-то
мн. ч. кон-се-ку-тив-ни
членувано кон-се-ку-тив-ни-те