конкурс

Речник на българския език

конку̀рс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. конку̀рси, (два) конку̀рса, м.
1. Състезателен изпит в учебно или научно заведение за определяне на най-подготвените между кандидатите. Явявам се на конкурс. Спечелвам конкурса. Пропадам на конкурса.
2. Състезание между изпълнители или творци в изкуството или науката за определяне на най-добрите изпълнения или творби. Конкурс за народни песни. Конкурс по състезателни танци. Конкурс по живопис. Конкурс за разказ.
3. Начин за определяне на най-подготвените за някакво място, работа. Най-добрият кандидат ще се определи чрез конкурс.
прил. конку̀рсен, конку̀рсна, конку̀рсно, мн. конку̀рсни.

Грешни изписвания (1)

  • кункурс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-курс
непълен член кон-кур-са
пълен член кон-кур-сът
мн.ч. кон-кур-си
членувано кон-кур-си-те
бройна форма кон-кур-са
звателна форма