кондензатор

Речник на българския език

конденза̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. конденза̀тори, (два) конденза̀тора, м. Спец.
1. Във физиката — уред за превръщане на пара и газове в течност чрез охлаждане.
2. В електротехниката — уред за събиране на електрическа енергия.
прил. конденза̀торен, конденза̀торна, конденза̀торно, мн. конденза̀торни.

Грешни изписвания (7)

  • кондензатур
  • кондинзатор
  • кондинзатур
  • кундензатор
  • кундензатур
  • кундинзатор
  • кундинзатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ден-за-тор
непълен член кон-ден-за-то-ра
пълен член кон-ден-за-то-рът
мн.ч. кон-ден-за-то-ри
членувано кон-ден-за-то-ри-те
бройна форма кон-ден-за-то-ра
звателна форма