конвергенция

Речник на българския език

конвергѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Съвпадение, сходство на признаци и свойства на независими предмети и явления, което се наблюдава в развитието на организмите, в медицината, в езикознанието и др.

Синоними

Грешни изписвания (23)

  • конвергенцеа
  • конвергенцеъ
  • конвергенцея
  • конвергенциа
  • конвергенциъ
  • конвиргенцеа
  • конвиргенцеъ
  • конвиргенцея
  • конвиргенциа
  • конвиргенциъ
  • конвиргенция
  • кунвергенцеа
  • кунвергенцеъ
  • кунвергенцея
  • кунвергенциа
  • кунвергенциъ
  • кунвергенция
  • кунвиргенцеа
  • кунвиргенцеъ
  • кунвиргенцея
  • кунвиргенциа
  • кунвиргенциъ
  • кунвиргенция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-вер-ген-ция
членувано кон-вер-ген-ци-я-та
мн.ч. кон-вер-ген-ции
членувано кон-вер-ген-ци-и-те
звателна форма