комюнике

Речник на българския език

комюникѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. комюникѐта, ср. Официално правителствено съобщение в печата за междудържавни отношения или за събития във вътрешния живот.

Грешни изписвания (11)

  • комйонеке
  • комйонике
  • комйунеке
  • комйунике
  • комюнеке
  • кумйонеке
  • кумйонике
  • кумйунеке
  • кумйунике
  • кумюнеке
  • кумюнике

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-мю-ни-ке
членувано ко-мю-ни-ке-то
мн.ч. ко-мю-ни-ке-та
членувано ко-мю-ни-ке-та-та