комуника̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. комуника̀ции, ж.
1. Пътища за съобщения, връзки (транспортни линии, телефон, радио, телевизия).
2. Само ед. Актът на свързване.
3. Спец. В езикознанието — езиково общуване между лица.
прил. комуникацио̀нен, комуникацио̀нна, комуникацио̀нно, мн. комуникацио̀нни.
1. Пътища за съобщения, връзки (транспортни линии, телефон, радио, телевизия).
2. Само ед. Актът на свързване.
3. Спец. В езикознанието — езиково общуване между лица.
прил. комуникацио̀нен, комуникацио̀нна, комуникацио̀нно, мн. комуникацио̀нни.
Грешни изписвания (47)
- комонекацеа
- комонекацеъ
- комонекацея
- комонекациа
- комонекациъ
- комонекация
- комоникацеа
- комоникацеъ
- комоникацея
- комоникациа
- комоникациъ
- комоникация
- комунекацеа
- комунекацеъ
- комунекацея
- комунекациа
- комунекациъ
- комунекация
- комуникацеа
- комуникацеъ
- комуникацея
- комуникациа
- комуникациъ
- кумонекацеа
- кумонекацеъ
- кумонекацея
- кумонекациа
- кумонекациъ
- кумонекация
- кумоникацеа
- кумоникацеъ
- кумоникацея
- кумоникациа
- кумоникациъ
- кумоникация
- кумунекацеа
- кумунекацеъ
- кумунекацея
- кумунекациа
- кумунекациъ
- кумунекация
- кумуникацеа
- кумуникацеъ
- кумуникацея
- кумуникациа
- кумуникациъ
- кумуникация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-му-ни-ка-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ко-му-ни-ка-ци-я-та | |
| мн.ч. | ко-му-ни-ка-ции | |
| членувано | ко-му-ни-ка-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |