композитор

Речник на българския език

композѝтор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. композѝтори, м. Творец на музикални произведения. Добър композитор. Гениален композитор.

Грешни изписвания (7)

  • композитур
  • компузитор
  • компузитур
  • кумпозитор
  • кумпозитур
  • кумпузитор
  • кумпузитур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-по-зи-тор
непълен член ком-по-зи-то-ра
пълен член ком-по-зи-то-рът
мн.ч. ком-по-зи-то-ри
членувано ком-по-зи-то-ри-те
бройна форма ком-по-зи-то-ри
звателна форма ком-по-зи-то-ре